Биохраните – лукс за българина

Ще може ли човекът да заживее в хармония с природата, или в крайна сметка ще се погуби, като я унищожава – все повече хора си задават този въпрос. За проблемите, но и за възможностите, които се откриват, “Труд” ще ви информира в рубриката “Код зелено”. Всеки вторник очаквайте трите страници за екология и енергийна ефективност.

“Позеленяване в зародиш” и така цели 20 години – такава е съдбата на българските биохрани за родния пазар. Първите крачки бяха направени във вече далечната 1993 г., когато група ентусиасти от Пловдивския университет създадоха биоферма за краставици и домати. Оттогава до днес обаче тенденцията е 90% от родните биопродукти да отиват за износ в ЕС, Северна Америка и дори Япония. На практика България се превърна в “евтина суровинна база” на ишлеме, а големите пари отиват за чуждите икономики, които произвеждат крайни продукти.

Напук на тази песимистична картина земята, която е “изчистена” и годна за биопроизводство, нараства със 70% до над 250 000 дка само в последните 2 години. Това са 0,47% от общо използваемата земеделска земя в България. “Възходът” остава незадоволителен – вътрешните разчети на агроведомството предвиждаха до 2013 г. чистата храна да се отглежда на 8% от земите.

Какви са проблемите? Заради разходите за производство биохраните например са двойно и тройно по-скъпи от обикновените (виж по-долу),а доходите на масовия българин остават на светлинни години от европейските. Липсата на достатъчен пазар у нас допълнително оскъпява продукцията. Проблем са и прекупвачите, свикнали да натискат цените на земеделските стоки колкото се може надолу. Така естественият избор остават чуждите пазари.

От цялата гама биопродукти в България най-много се раждат, но и изнасят билки и диви плодове, етеричномаслени суровини, следват зърнените култури, пчелен мед, ядки – орехи и бадеми, посочва д-р Стоилко Апостолов от фондацията за биологично земеделие “Биоселена”.

“Нито капка от българското “био” розово масло и лавандула не продаваме на нашия пазар. Продукцията ни отива за Швейцария, Германия, Франция и Англия”, разказва Иван Чиков от карловското село Климент. Неговото семейство през 2001 г. се обединява с още три семейства и създават първата и единствена у нас кооперация за биорози – “Био България ойл”. Заедно отглеждат 400 дка биорози и 400 дка биолавандула. По данни на “Биоселена” цената на розовото масло само за последната година се е повишила с 30% и “био”-то върви по около 6500 евро за килограм, а обикновеното – по 5000.

С общи усилия фермерите от Климент са построили и розоварна. “Направихме я изцяло с наши средства, около 100 000 лв. Пробвахме за проект по програма САПАРД през 2003 г., но индиректно ни бе обяснено, че проекти на случайни хора не се одобряват”, каза Чиков.

Той посочва, че половината от годишната му печалба отива за данъци, подновяване на годишните сертификати на биопродуктите и разходи по растенията. Припомня, че в биопроизводството се залага предимно на ръчен труд.

Новост в биохраните в последните години са огромните площи от биопшеница и биорапица. В България обаче няма нито една сертифицирана мелница за брашно от биожитото. Затова екологично чистото зърно се изнася за Германия и Франция, а след няколко месеца се връща у нас, в Румъния и в Гърция под формата на биобрашно на цена от 4 до 6 лв. за кило. За сравнение най-качественото обикновено брашно струва около 1,5 лв.

Родни биодомати и краставици у нас също се намират трудно. “Залагаме предимно на директни продажби от фермите. Причината са малките количества, които произвеждаме, независимо че в България биоземеделие вече правят 820 фирми и физически лица”, казва Милен Стоянов, председател на асоциация “Биопродукти”. Във врачанското село Мало Пещене той има 85 дка биополета и отглежда домати, краставици, тиквички.

Там вирее дори тиквата “Хокайдо”, родом от едноименния японски остров. Тя съдържа рядко срещания витамин Т, който предпазва нервната система и помага на организма по-бързо да разгражда храната.

Освен малките количества, заради които биопродуктите не могат да навлязат във веригите, огромен проблем е и неграмотността на част от дистрибуторите, които не си дават сметка колко по-високи са разходите за биопроизводството. “Разговарях с едно от консервните ни предприятия и то ми предложи да изкупува биодоматите ми по 6 стотинки за килограм”, дава пример Милен Стоянов. А разходите са много по-големи.

Първите 2-3 г. за биопроизводителите са нулеви – през това време почвата се очиства от замърсители и едва след като сертифициращ орган удостовери това, може да започне биопроизводството. “Не използвам никакви препарати за растителна защита. Сам си правя листни торове от биохумус и диворастяща коприва. Почвата торя с оборски тор и биохумус. Поливам с капково напояване – така се пести енергия и вода, а напояването е точно на растенията, т. е. по-ефективно е. За да не преуплътнявам почвата, използвам лек трактор с тегло под 1 тон (масово зърнопроизводителите използват машини с тегло над 6-7 тона, нерядко и над 10)”, обяснява Стоянов. Разчита се предимно на ръчния труд, а не на машини.

Поне двойно по-високи са и разходите при производството на биомляко. Суровина се произвежда само в три ферми в страната – в с. Добродан и Белиш, Троянско. Кравите се хранят с фуражи, произведени от биологично чиста земя, което вдига цената им с около 30-40%. При болест животните се лекуват предимно със скъпи хомеопатични лекарства и само когато това не помага, се пристъпва към антибиотици. А правилата налагат, когато стопанин повече от два пъти в годината лекува животните си с химични лекарства, млякото му вече да излезе от категорията “био”.
Екопродуктите – двойно по-скъпи

Въпреки увеличеното в последните години търсене на биохрани по-високите имв цени ги превръщат в непосилна храна за средностатистическия българин. Така например 100% натурален сок от портокал се предлага за 6,20 лв. за литър, т. е. до 3 пъти по-скъпо от обикновения.

300 грама кашкавал пък върви 7,93 лв., т. е. колкото половинка качествен кашкавал, а най-евтиният кашкавал с палмово масло и мляко е 10 лв.

400 грама краве биосирене върви 7,87 лв., а на тази цена може да се купи цял килограм обикновено сирене. Овчето и козето биосирене в разфасовка от 400 г се предлагат за 9,94 лв. 500 г биобрашно от киноа струва 10,30 лв.

Бурканче биомед от 450 г се предлага за 12,50 лв. 200 мл сок от артишок струва 13,99 лв. А шест биояйца се предлагат за 5,59 лв. 10 мл етерично масло от бял бор върви по 7,50 лв.

По данни на фондация “Биоселена” над 2000 магазина в страната продават и органични храни. Пазарните лидери са храни за деца и бебета, млечни продукти (мляко, кисело мляко, сирене). Официална статистика за продажбите няма. Според неофициална информация, събрана от допитвания до производителите, пазарът за биологични продукти в България варира между 6 и 8 милиона евро.

Друга спънка пред биопазара у нас са лавината от етикети с надписи “еко”, “натурално чист”, които заблуждават, че предлагат биопродукти. “Заблуждаващите етикети обричат пазара на биохрани.. Никой няма да даде 18 лева за кило биосирене, като някой го лъже, че то струва 8 лв.”, коментираха от асоциация “Биопродукти”. Оттам призоваха за по-строг контрол от Агенцията за защита на потребителите.
Еконовините

Разследване на световната екоорганизация “Грийнпийс”(Greenpeace) показа, че застрашените дървета от вида рамин в Индонезия се изсичат незаконно за производството на хартия.Това застрашава и редките суматрийски тигри Последните около 400 от тях живеят в горите от рамин.

Според разследването на “Грийнпийс” дърветата се унищожават от компанията за производство на хартия Asia Pulp and Paper.

Екоорганизацията твърди, че за последните 11 години са унищожени 180 000 хектара от горите, обитавани от суматрийските тигри. За да докажат обвиненията си, еколозите взелипроби от дървета, доставени в завода на Asia Pulp and Paper, които са изследвани от независима лаборатория в Германия.Замесени в скандала са и големи клиенти на компанията, чиито опаковки се правят от произведената от застрашените дървета хартия.

Увеличаването на въглеродния диоксид в морската вода повишава киселинността й и може да навреди на живота в океаните.Морски биолози вечевиждат признаци за тревога, след като изследване показа, че окиселяването на океаните става с рекордни темпове, съобщи Discovery News, цитирайки статия в списание “Сайънс” (Science). Според специалистите най-близкият аналог на това, което може да се случи в бъдеще в океаните, е внезапното затопляне отпреди 56 млн. години.

Тогава вследствие на изпускането на огромни количества въглероден диоксид в атмосферата температурите на планетата се повишили с 5 градуса по Целзий. Газовете окисeлили дълбините на океаните до степен, при която почти всички калциевокарбонатни утайки от този период се разтворили.

Учените установили, че газовете, изпуснати преди 56 млн. години, са били едва 10% от тези, които се натрупват в атмосферата сега. Това ускорява процесите и прави адаптацията на видовете много по-трудна.

Националният парк “Йелоустоун” (Yellowstone) отпразнува 140-годишния си юбилей на 1 март.Това е първата обявена защитена територия в света и е най-големият парк в САЩ. Освен с дивата си природа е известен и с много гейзери. Един от най-популярните е “Олд Фейтфул” (Old Faithful). На година паркът се посещава от над 3,6 млн. души.

Контрабандата на костенурки от Непал към Китай нараства, съобщават медиите в Непал. Търговията с тези животни е забранена в страната, но на черно цената им стига около 200 долара за екземпляр. В Китай те се ползват за афродизиак и за съставка в супи.
“Бели лястовици”

Единственият начин българските биостоки да пробият на българския пазар е ако производителите се обединят и започнат заедно да предлагат на търговските вериги количества, които гарантират редовни доставки, категорични са от Българската асоциация “Биопродукти”. В момента всички фирми в нея влагат средства за създаване на обща фабрика за преработка на екоплодове и зеленчуци.

“Кооперирането е единственият начин за успех в този сектор”, смята и Иван Чиков от работещата от години кооперация “Био България оил”.

Бяла лястовица, на която се разчита да раздвижи пазара на биопродукти, а също и да намали фалшивото “био” по магазините е създадената преди година Асоциация на българските биотърговци. В нея членуват 20 фирми, целта й е да гарантира, че срещу производителите стоят дистрибутори, които знаят разликата между обикновеното и биологичното земеделие. Всички фирми в организацията са сертифицирани за дистрибуция и разфасоване на родни биостоки. Внасят и такива от чужбина. Длъжни са да водят дневник за броя и вида внесени продукти, както и къде се продават.

Полезни съвети
По знака ще ги познаете

От 1 юли 2010 г. влезе в сила единно лого за маркировка на биостоките, произвеждани в Европейския съюз. То е известно като “европейски лист”, защото на него на зелен фон са изобразени звездите от знамето на ЕС, които формират листо на дърво.

“Европейският лист” е гарант, че поне 95% от съставките на продукта са произведени по метода на биологичното земеделие. Това означава, че в производството не са използвани синтетични торове, пестициди, хербициди, антибиотици, хормони и др. До 1 юни тази година поставянето на знака е препоръчително, а след това задължително. То обаче важи само за опакованите продукти и не е задължително за стоки от страни извън ЕС. Продуктите, внесени от трети страни, имат други маркировки.
Сертификатът също е важен

Гарант за истинската биохрана е контролният орган, който я сертифицира. У нас има 10 такива лаборатории. Това са “Балкан Биосерт”, “QC&I Интернешънъл Сървисиз”, “СЖС България”, “СЕРЕС – Сертификация на екологични стандарти”, “Лакон”, “Би Си Ес О еко – Гаранти”, “Контрол Юнион Сертификейшънс”, “А СЕРТ Европейска организация по сертифициране”, “Биоагричерт”, “Институт за контрол на биологични продукти”.
Витамините са повече

Научни изследвания доказват, че биохраните имат с до 40% повече витамини в сравнение с традиционните. В биокартофите, кивито и морковите е установен повече витамин С. Повече минерали и витамини има в органичните марули, зеле и спанак. Биомлякото е с 60% повече витамин Е. Доказано е и че биофермите са по-устойчиви на проблеми като обедняване на почвите.
Натурална или биокозметика

Биокозметиката често се бърка с натурална. Каква е разликата? За производството на натурална козметика се използват естествени съставки, но те не са произведени според изискванията за биопродукти. Освен това някои от веществата може да са синтетични, което е забранено за “чистата” козметика. Биокремовете често се бъркат с такива, в които само една-две съставки са произведени по “зелен” начин.

Истинската биокозметика може да се познае по сертификатите на етикета. Сред най-разпространените маркировки са Nature, Ecocert, ICEA, Soil Association.

Допълнителна сигурност за това, че козметиката наистина е био, е предлагането й в специализираните магазини или в аптеките.

Източник – trud.bg