Експеримент с овце

ПРОЕКТЪТ

През 2008 г. Георги Василев кандидатства по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за възстановяване и поддържане на затревени площи – пасище от 720 дка, част от земи с висока природна стойност.

С кандидатстването по тази мярка Василев поема 5-годишен ангажимент да поддържа пасището, което е общинска земя, наета под аренда. Пасището е в непосредствена близост до река Дунав и местообитание на лалугера (защитен вид).

Мярката поставя определени условия, които кандидатът трябва да спазва – да коси след 15 юни (когато приключва размножителният период на лалугера), само на ръка или с бавно подвижна косачка и винаги от центъра към периферията, за да може, ако има животни, да успеят да избягат.

Проектът е за срок от пет години и сега е третата година от началото му. По него не се изисква съфинансиране – това е вид компенсаторно плащане.

Субсидията по програмата е 13 800 лв. на година и досега парите за всичките години до 2010 г. са изплатени коректно. А парите за 2011 г. ще бъдат изплатени до май 2012 г.

Да започнеш бизнес по… идея на Ариел Шарон?! Безспорно звучи доста любопитно, още повече когато става въпрос за овцеферма в село, недалеч от Плевен.

Лиляна Василева работи 12 години в Тел Авив. Случайната й среща с бившия израелски премиер променя професионалните занимания и дори живота на семейството й. С известния политик започват разговор за България и възможностите, които дава страната ни. Именно Ариел Шарон дава съвет на Лиляна (която е пред алтернативата да се завърне в родината си) да се захване с животновъдство. Аргументът – България е аграрна страна и фермерството има бъдеще.

Да започнеш отначало

Василева се завръща в страната и заедно със съпруга си Георги се захващат с нещо, напълно ново за тях – решават да отглеждат овце. През 2004 г. с много труд, проучване и консултации с експерти семейството стартира своя бизнес. Започват с 300 животни във ферма в с. Дъбован, община Гулянци.

След смъртта на съпруга й, който по думите на Лиляна е бил “много предприемчив човек и основен двигател на бизнеса”, през 2009 г. като земеделски производител по Наредба №3 се регистрира и синът им Георги. Сега стопанството се води на негово име, а двамата с Лиляна заедно развиват бизнеса, като поделят ангажиментите помежду си. Наред с отглеждането на 1000 овце те обработват и 1200 декара земя. Сеят и отглеждат царевица, пшеница, ечемик, овес и слънчоглед, които служат предимно за фураж – храна за животните.

Идеята да кандидатстват по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони идва от желанието да развиват бизнеса и да проучат възможностите, които дават европейските средства в тяхната сфера.

През 2008 г. с помощта на експертите от Международната природозащитна организация WWF Георги кандидатства и печели проект за срок от пет години. Взема под аренда от община Гулянци 720 декара пасище срещу субсидия от 13 800 лв. на година. Поддържа го според изискванията на мярката и към днешна дата определя, че е “в идеално състояние, равно като тепсия”. От него изкарва около 500 бали висококачествено сено, което се използва като храна за овцете. Засега нещата по проекта вървят нормално, проверките винаги отчитат добро състояние на наетите площи, а агросубсидиите до 2010 г. включително са изплатени.

Колко струва бизнесът

По-големите тревоги на семейството са около отглеждането на животните. В момента те са 1000 от породата плевенска черноглава овца, регистрирани към Националния генофонд. Това е основният бизнес на Василеви, върху който са съсредоточени усилията им.

Това е и причината Георги да остави живота си в София и да се захване по думите на майка му “с голям хъс за фермерството, защото е лоялен към семейните инвестиции и защото вярва, че има смисъл да прави точно това”.

Лиляна Василева пък е вложила в земеделския бизнес всичките си спестявания от 12-те години работа в Израел, включително и парите от продажбата на два апартамента, купени със спечелените в чужбина пари. Сега при нужда от средства се обръща към банки, но там лихвите по заемите са големи и това я тревожи.

“Животновъдството в България се оказва доста скъпо начинание. В нашия бизнес е труден балансът между приходи и разходи. Общо взето, фирмите шест месеца печелят, шест месеца нямат никакви печалби”, обяснява Лиляна. Това е така, защото основният им приход е от продажбата на овче мляко от април до края на август. Агнилната кампания пък започва след 20 декември и реално агнета могат се продават след февруари. В този тежък период фермерите нямат постъпления, не могат и да спестят от продукция, която са реализирали.

Актуална тема е, че млякото и вълната се изкупуват на ниски цени. Но Георги подчертава изрично, че в момента е доволен от условията, отношението и коректността на сегашния изкупвач на суровото мляко, с когото работи.

Фермерските неволи

Инвестицията в реновирането и поддържането в добро състояние на една ферма е висока. Само новата доилна зала към овцефермата на Василеви струва по думите им “цяло състояние”, но пък прави производството далеч по-ефективно и хигиенично.

Сред другите проблеми Лиляна посочва трудното намиране на кадри. Разказва, че при създаването на фермата хората, които са кандидатствали, не само са били много възрастни за тази работа, но и без квалификация. Семейството се насочва към младите. В резултат след близо пет години тук работят “осем млади, отговорни и с опит работници, като повечето са от първия ден и няма текучество”, отчита Василева.

Не на последно място сред “фермерските грижи” и малко извън животновъдството остават земеделските трудности и преговорите със собствениците на земята, която Василеви обработват, както и усилието да бъдат конкурентни на изискваните наеми.

“Притежаваме стопанство с 1000 овце, доилна зала с машини, гледаме да сме в крак с новостите в технологиите, имаме пасища и обработваеми заеми, а се оказва, че трудно вървим напред”, разсъждава Лиляна. Признава, че в подобен бизнес инвестициите са огромни, а приходите – далеч несъответстващи на тях. Затова Василева полу на шега, полу на сериозно мечтае за “земеделска банка, която да ни вярва, и да можем при добри условия да теглим кредити за малък и среден бизнес”.

Въпреки проблемите обаче и тя, и Георги засега застават зад избора си да се занимават с животновъдство и земеделие, а на въпроса биха ли се заели с нещо друго отсичат: “Не, вярваме, че има смисъл да го правим, пък и обичаме да довеждаме нещата докрай.”

БЛИЦ

Георги Василев: Гледаме на проекта като на бъдеща инвестиция

Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
– Ако говорим в пари – реално не сме спечелили. Когато направим крайния баланс – вложенията в проекта излизат колкото субсидията по програмата. Като прибавим и работата, и отделеното време – не мога да кажа, че сме на печалба. Но пък спечелихме опит от участие в европейски програми и в известна степен гледаме на това като на бъдеща инвестиция.

Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
– По–скоро да. Вярвам в просперитета и в това, че има смисъл да се кандидатства за европейски субсидии. Въпреки трудностите те са възможност – и за финансиране, и за развитие, която не можем да пренебрегнем с лека ръка

Какви грешки бихте избегнали при ново кандидатстване?
– Не смятам, че в този проект имаме грешки в процеса на кандидатстване. Консултирахме се и с експерти от фонд “Земеделие”, и с експерти от международната природозащитна организация WWF. Те, в лицето на Юлия Григорова и Лора Жебрил, много ни помогнаха със съвети и ни окуражаваха, когато имахме поводи за притеснения и тревоги.

Имате ли препоръки към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява?
– Не мога да упрекна системата, по която функционира мярката. Не сме имали проблеми, проверяващите са били етични, проявявали са разбиране. Факт е, че и ние сме изрядни по отношение на състоянието на пасището и поддържането му, и смятам, че няма и не е имало за какво да бъдем санкционирани.

ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА

Лора Жебрил, експерт “Финансови инструменти за околната среда” към Международната природозащитна организация WWF – България:

“Георги Василев има семейна ферма за овце в село Дъбован, община Гулянци. Отглежда 1000 овце от породата плевенска черноглава овца, които са регистрирани към Националния генофонд. През 2008 г. баща му почина, той се върна от София, където живееше и работеше, и пое бизнеса. Заедно с майка си, Лиляна Василева, работят във фермата и въпреки всички трудности продължават да увеличават стадото и да развиват бизнеса. За кратко време успя да навлезе в същността на земеделието и овцевъдството. Много е борбен и амбициозен, непрекъснато се стреми да прави подобрения във фермата, за да може да отговаря на новите изисквания на ЕС за качество на млякото и за хуманно отношение към животните.

През 2008 г. Георги кандидатства по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони – “Агроекологични плащания”, с пасище от 720 дка, което попада в земи с висока природна стойност. Фермата на Георги беше включена и в пилотен проект, финансиран от Министерството на земеделието на Холандия, и съвместно с WWF направиха изчисленията за компенсаторни плащания в зони “Натура” 2000″.

Светла Христова, лицензиран изкупвач на мляко от Плевен:

“Създаването на овцефермата в с. Дъбован е идея на родителите на Георги Георгиев Василев, който е и настоящ неин управител. През 2008 г. той взе управлението на бизнеса в свои ръце. Увеличи броя на животните и откри работни места за млади местни работници. Продукцията им е много качествена, а самата ферма предлага прекрасни условия както за добив на мляко, така и за самите работници в нея. Майката на Георги, Лили Василева, е рамо и опора на всички във фермата. Те кандидатстваха по Програмата за развитие на селските райони, спечелиха проект по мярка 214 и поддържат пасище в с. Дъбован. Началото беше трудно, особено по отношение на почистването на отпадъците, но сега нещата се промениха. Хората от селото също се съобразяват повече с изискванията за поддържане на пасището и не създават проблеми. Субсидиите идват навреме и по тази мярка знам, че и Георги, и Лили са удовлетворени като фермери.”

Валерия Радева, директор общинска администрация в Гулянци:

“Познавам семейство Василеви като сериозни и отговорни хора. Фермата им е една от най-големите на територията на област Плевен. Впечатлява ме отношението им към хората там. Открили са осем работни места целогодишно и работниците им са изцяло млади хора, които много добре се грижат за животните и района на фермата. Регионът, в който живеем, е доста беден. Да създадеш и коректно да поддържаш тези работни места е постижение. При сезонни дейности и прибиране на сеното те ангажират и допълнителни работници, които са добре платени. Обработват около 1200 дка земя в землищата на с. Дъбован и с. Загражден. Коректни са и в това отношение и винаги в срок изплащат рентите на собствениците на земеделските земи, било то в натура или в пари”.

Боряна Петкова, Мара С. Георгиева

Източник: dnevnik.bg