Саймън Уот събра в книга най-уродливите животни на планетата

Саймън Уот събра в книга най-уродливите животни на планетата
Саймън Уот събра в книга най-уродливите животни на планетата

Те са толкова уродливи, че понякога се срамуват да се покажат – като китоглавата чапла, която ловува само нощем. Други пък стряскат с вида си хората, които са ги нарочили за дяволски изчадия и ги убиват – като клетото зверче ай-ай от Мадагаскар.

Нелицеприятните представители на фауната ни се разкриват в пълния си блясък в книгата на британския биолог и популяризатор на науката Саймън Уот в „Грозните животни“ (ИК „Изток-Запад“). Интригуващото цветно издание съдържа множество снимки на различни грозни животни, сред които дългоноса маймуна, голямоглава костенурка, прилеп призрак, китоглава чапла и риба капка, избрана за най-грозното животно на света през 2012 г.

Знаете ли, че мискините са непроменени – и все така грозни – от 300 милиона години? Чували ли сте за кадифения червей и двете струи лепкава слуз, които се изстрелват от лицето му? А че комодският варан може да изяде до 80% от собственото си тегло на едно хранене? Тези и други интересни факти за на пръв поглед не особено привлекателните на външен вид животни ни разкрива Саймън Уот. В забавната си книга „Грозните животни“ (със закачливото подзаглавие „Не може всички да сме панди“) той ни запознава с гущера Пинокио, плешивия ибис, имперската листовидна пеперуда, дюгона, малайския тапир и куп други малко познати представители на животинския свят.

„Успехът на пандата до голяма степен се дължи на това, че еволюцията й по щастлива случайност я е направила същинско плюшено мече. Повечето от застрашените видове нямат този късмет. Много от тях не стават за вестникарски заглавия и дори под светлината на прожекторите не показват дарба на звезди. Но катастрофата, сполетяла живия свят, е неизмеримо по-тежка от необходимостта да се спасят няколко животни, които ловят окото и за които се правят документални филми. Не трябва въз основа на плиткото си естетическо чувство да избираме кой вид ще оцелее. Проблемите пред нашата планета са много по-големи“, категоричен е авторът, който бе гост на Софийския фестивал на науката по покана на Британския съвет.

Ай-ай – лош късмет е дори да го видиш

Коренните жители на някои части на Мадагаскар ужасно се страхуват от ай-ай и щом го видят, гледат да го убият. Според тях да зърнеш това зверче в най-добрия случай носи лош късмет, а в най-лошия предвещава смърт. Заради това убийствено суеверие и унищожаването на горските местообитания видът сега е застрашен. Нищо чудно, че този необикновен лемур постоянно и безцеремонно показва на всички среден пръст: своеобразният, извънредно дълъг и тънък среден пръст е най-забележителната му особеност.

Ай-ай в еволюцията си е заел екологичната ниша, която в другите части на света принадлежи на кълвачи и катерици. На Мадагаскар те липсват и не са му конкуренция. Съответно ай-ай е развил удивителни приспособления в устройството си, свързани с начина му на хранене. Всеки от дългите му тънки пръсти е въ­оръжен с извит като кука нокът. Третият пръст е най-внушителен, защото е невероятно дълъг и тънък като на скелет. С него ай-ай почуква по дърветата и бърка в кората им. После наостря огромните си като на прилеп уши, насочва ги напред и слухти за тихото шумолене, което безпогрешно издава гърчещи се под кората ларви на насекоми. Щом чуе нещо, лемурът прогризва кората с острите си зъби и бърка в дупката с чудатия си дълъг пръст да търси закуската си. За разлика от нашите пръсти, които имат само макаровидни стави, извънредно ловкият среден пръст на ай-ай има кълбовидна става, която му позволява да се върти чевръсто във всички посоки. Същите удивителни анатомични приспособления позволяват на зверчето да изгребва меката вътрешност от плодове и семена с твърда черупка като кокосовите орехи и ядките на местното дърво рами. При това ай-ай напомня човек, който бърка с дълга лъжичка да обере вкусните парченца от дъното на чаша мелба.

Китоглавата чапла е с клюн като вехт цървул

КИТОГЛАВАТА ЧАПЛА е заслужила мястото си сред грозниците със своя клюн, подобен на обувка – и то обувка, която не е на мода и няма и да бъде.

Клюнът й прилича не на шикозна гуменка или модерна маратонка, а по-скоро на вехт цървул или недодялан едновремешен налъм. Този голям, дебел като чушка клюн е с цвят на слама, прошарен със сиви петна с неправилна форма. Но дори да прилича на цървул, той достига на дължина до 24 см и е страховит. С острите му ръбове китоглавата чапла обезглавява жертвата си. Те помагат и да се среже и изплюе растителността, захваната заедно с хапката. Както и при пеликаните горната половина на клюна е особено здрава, а върхът й е остър и извит като кука.

Китоглавата чапла е дългуреста птица, достигаща на височина до 1,5 м. С размаха на крилата си от почти 3 метра се рее с лекота. Тъмно оцветените й крака са доста дълги и завършват с извънредно големи стъпала, които навярно помагат на тази масивна птица да запази равновесие, докато стои върху водните растения и ловува. Жълтите й очи излъчват злоба, а перата й са с потискащо сива окраска.

В полет чаплата прилича на буреносен облак, готов да се изсипе над главите ни.

Източник – novinar.bg