Във Видин вече има приют – защо не намалява популацията на бездомните животни?

Бездомните кучета – стават ли по-агресивни в студа?

Стават ли по- агресивни бездомните кучета в студеното време и добре ли е да ги храним? Намаля ли популацията им във Видин с откриването на общинския приют? По темата дискутирахме в сутрешния блок “Посоките на делника” с граждани и с представителите на институциите, които имат отношение към проблема. Провокира ни сигнал на слушател на Радио ВИДИН- Весела Цанкова, която бе нападната от глутница в района на ул.”Широка” във Видин.

Във Видин вече има приют- защо не намалява популацията на бездомните животни?

От 5 до 8 сигнала на месец се получават само в Областната дирекция на агенция по безопастност на храните /ОДБХ/ във Видин . Когато хората искат да подадат сигнал за зли кучета или за друг проблем, те звънят където се сетят- в Общината, в приюта за безстопанствени животни, в Регионалната здравна инспекция, в Агенцията по храните.

“До 2008 година законодателството позволяваше съществуването на изолатори за безстопанствени кучета и проблемът се решаваше чрез евтаназия. Т.е., ако животното не бъде потърсено 14 дни, се евтаназира. През 2008 година беше приет Закон за защита на животните, който даде гратисен период до 2011 година да бъдат прибрани кучетата от улиците и отговорност за това носят кметове на общини и НПО, които имат право да строят и стопанисват приюти за безстопанствени животни. Даден бе и 4-годишен гратисен период, който изтече декември 2015 година”, обясни д-р Валери Велков, началник на отдел “Здравеопазване на животните” при ОДБХ.

“В този срок трябваше всички общини да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствени кучета и на територията на област Видин всички общини приеха такива програми. Тези програми позволяваха да бъдат ваксинирани, кастрирани, обезпаразитени, маркирани и върнати по места до овладяване на популацията. След това да започне поетапно изтегляне на кучетата в построените приюти. Защото им дадоха 7 години време. По действащото в момента законодателство от 1 януари 2016 година по улиците, ако има кучета, Агенцията по безопасност на храните е в правото си да мине при всеки един кмет по места и където има такива нерешени проблеми, да му състави акт, съгласно Закона за защита на животните, който е от порядъка на 1000 – 2000 лева, а при повторно нарушение двойно се увеличава.”

През месец март заработи новопостроеният приют във Видин, който е с капацитет 96 кучета. Екипът, който работи там, улавя, ваксинира и кастрира бездомните кучета. До 2014 година във Видин съществуваше амбулаторията, но тогава управителят нямаше право да кастрира женски кучета. Затова и за 2014 година е кастрирано по едно куче на ден средно за годината и то мъжко.

“Този проблем с безстопанствените кучета е изключително тежък социален проблем. Той не е типично ветеринарен проблем, тъй като ние имаме контролни функции, а основната дейност по изпълнението е на кметове на общини”, поясни д-р Валери Велков.

Законът за защита на животните дава няколко варианта кога може да се евтаназира дадено куче- когато са болни и пренасят заболявания и когато са агресивни. Така, когато се получат няколко сигнала за едно куче, което напада хора и това животно бъде заловено и наблюдавано от лекарите в приюта, може да се вземе решение да бъде евтаназирано.

“Аз не си спомням да има такива случаи, в които да са ни показали документи и в сега действащия приют да бъде евтаназирано злонравно куче. Това трябва да бъде канализирано, да се вижда от хората какво се извършва, за да не казват, че се извършва безразборно евтаназия, тъй като тя е забранена”, каза още д-р Валери Велков.

“Не сме научени да кастрираме, да регистрираме домашните си любимци. Зимата е още по-сложно, защото те са обезумели от глад. Има добри хора, които макар забраната за хранене на бездомни животни, те го правят. За хора това е кауза и начин на живот и тази глоба не би ги спряла. Наистина смятам, че тези животни, които са болни и гладни, са агресивни и опасни. Досега никога не ме е нападало такова животно. Нападали са ме домашни животни и са ме хапали. Няма как да обясниш на едно дете защо не трябва да отчупиш от закуската си на бездомно животно? Искаш да му кажеш, че то не трябва да бъде добър човек ли”, каза Пенка Николова и допълни: “Хранейки животните, те няма да изпитват нужда да нападат и да търсят храна. Проблемът със животните трябва да го решават Общините и ние самите в къщи- възпитавайки децата в любов към природата, защото кучетата са част от природата.”

Образуването на глутници създава опасност за хората. Водачът винаги е агресивен, той пази глутницата. Агресивни са, когато имат подкрепата на ареала, на околните кучета. За да работи приюта качествено и да има резултати, трябва да се направи анализ и да се знае колко кучета има във Видин. Ако един собственик на куче прецени, че не може да го гледа, има право да го даде в приюта. Работниците там не могат да откажат да го вземат. В общинския приют за кучета в момента има 44, а капацитетът му е за 96. Активно трябва да се работи и в посока осиновяване, т.е. приютът да има интернет страница и чрез нея да предлага кучетата за осиновяване. Така всеки, който иска домашен любимец, ще може да си избере и да го направи законно, като стане собственик на куче и носи отговорност за него, посочи д-р Велков.

“Макар и много хора да изпитваме жал към тези кучета на улицата, факт е, че точно това събиране на глутници и това поведение е с отрицателен ефект. Въпросът не е в това дали ни е жал, а в това какви са последиците от нашите действия. Когато събираме едни кучета на глутници, те започват да защитават територията си, започва да има и агресивна проява на хора, която провокира и обратната реакция. Голяма част от проблема е и в самите хора- че не кастрираме животните си, че когато се роди кученце, го изхвърляме на улицата, а това е голяма част от проблема. Българинът все още не израстнал културно- не се е научил, че не трябва да си хвърля буклука от терасата. А в този боклук търсят храна бездомните кучета. Страни от ЕС като Гърция, Румъния, Италия, където има практика да се хранят бездомни кучета, точно тези имат проблем с бездомните животни. Решението на този проблем трябва да се търси на всички нива”, смята Емил Иванов.

Като част от решението на проблема е кастрацията и намирането на дом на бездомните кучета от хората, които са загрижени за тях и които искат да се намери решение на проблема. Трябва да искаме от институциите отчет за дейността им- къде се справят, къде не и какво трябва да се направи. Трябва да се работи и за подобряване на връзката между приюта и неправителствените организации /НПО/. Този проблем може да бъде решен при активни действия само за 2-3 години. Около тези мерки се обединиха участниците в дискусията.

“48 са настанените кучета в приюта във Видин. Капацитетът му е за 96 животни, но той функционира като приют и лаборатория. Според статистиката на “Четири лапи”, в града има 700 кучета. Ние няма как да ги приемем в приюта. По принцип работим така- които не са кастрирани, ги кастрираме и ги връщаме обратно. Ако е за осиновяване кучето, трябва да остане по-дълго време в приюта. Тогава няма да може да прибираме други кучета и да ги кастрираме”, обясни управителят д-р Огнян Ненчев.

Засега почти няма хора, които искат да осиновят кучета от приюта. През зимата има проблеми с кастрирането, защото упойката замръзва при ниските температури. В студа не могат и да се правят кастрации, а такива са разрешени само при положителни температури и то при 15 градуса.

“Да се направи заграждение и да се вкарват там. Доброволци или Общината да дават пари за храна и там да се гледат кучетата. И да се кастрира поголовието. Природозащитните организации също могат да помагат, като се грижат за животните, да ги подхранват. Те като са нахранени, не са така агресивни”, обясни как вижда решението на проблема с безстопанствените кучета управителят на приюта във Видин.

Източник: bnr.bg