Семейство ветеринари обгрижва с любов бездомни животни

Семейство ветеринари обгрижва с любов бездомни животни

Ако имате домашен любимец и го водите на лекар, със сигурност познавате семейството ветеринарни доктори от Видин Ивайло и Славея Иванови. Усмихнати, млади, позитивни, амбициозни, които с любов и всеотдайност работят и се грижат за здравето на всякакви животинки. Двамата са родени в града, завършили са ветеринарномедицинския факултет в Стара Загора по едно и също време, но интересно – там не са се срещнали. Запознават се тук, в родния си град Видин. Вече 7 години са заедно и имат 2 деца – момченце на 5 г. и 3-годишно момиченце.

На 1 май семейството ще има годишнина от сватбата си и желанието им е да превърнат отбелязването на тази хубава за тях дата в традиция с малко пътешествие и почивка извън града. Ивайло е имал интерес към музиката, но се преориентирал към биология и сега споделя, че не съжалява за този избор. Славея добавя, че още като ученичка се е насочила към биологията, кандидатствала е и веднага е била приета. Оказва се, че това е бил правилният избор и работата сега много й харесва.

Двамата работят във ветеринарна амбулатория, която се намира в нова сграда на площад „Ташкюприя”. Справят се успешно, макар че се сблъскват с много проблеми.

„Работа има, но проблемът е, че битовите разходи за такова голямо помещение са големи. И дори и приличното количество работа, трудно компенсира разходите. Стандартното за всеки, който се опитва да прави малък бизнес, дори и с прилични обороти”, споделя д-р Иванов.

В приемната винаги е пълно с посетители, които водят кучета, котки, хамстери, морски свинчета, папагали… Освен с рутинната си дейност, семейството ветеринари се занимава и с обществена. Д-р Иванов е председател на сдружението „Доброта, хуманност, състрадание“, чиято основна цел е да поема животни, за които са получили сигнали за помощ. Тя е или ветеринарно-медицинска, или кастрация, или обгрижване на животното за определено време. Сдружението има собствено място, където прибират кучета, които са били застрашени да бъдат изхвърлени извън града и да умрат от глад. За тях се грижат доброволци от сдружението.

„До този момент сме събрали около 50 кучета, храним ги всеки ден, те вече са зависими и не биха могли сами да преживяват навън. Спасили сме ги да не бъдат изхвърлени. Или пък това са болни кучета, които сме лекували и сме ги задържали. Прибираме такива животни, за които се знае, че скоро ще бъдат хванати и после изхвърлени или такива, които не могат да се справят сами и за тях трябва да се грижи някой“, казва д-р Иванов.

Макар че към общината има приют за бездомни кучета, скитащите четириноги в града се множат

„Основният начин на борба с нарастването на популацията с безпризорните животни е кастрацията на женските кучета. Проблемът е, че в общинския приют не се извършва манипулацията „кастриране на женско куче“. Този проблем е отдавна. Срещали сме се с предишния кмет – нямаше резултат. Сега през декември направихме среща със сегашния кмет на Видин по проблема, че не се предприемат действия за намаляването на безстопанствените кучета. Раждат се нови и нови. Единственото, което се направи до момента е идването на представители на фондация „Четири лапи“, но това не е решение. Те са много ефективни, вършат много работа за малко време. Но в един момент ще се откажат да идват, виждайки, че общината не помага”, допълни ветеринарният лекар и изрази надежда, че ще се вземат необходимите мерки. Смята, че в общинския приют трябва да има хора, които да извършват редовно операциите. В момента приютът е пълен. А за агресивните кучета, които трябва да се приберат в него, няма място, те остават навън и постоянно има нападнати хора.

„В приюта трябва да прибират кучета, които са евентуална обществена заплаха за хората. А не да бъдат третирани по нехуманен начин и изхвърляни край селата да умрат от глад“, изтъква д-р Иванов.

Сдружението съдейства и за намиране на постоянен дом в чужбина на животни, най-вече котки. Подготвя им паспорт, правят се ваксини и тестове и животните се изпращат със специализиран транспорт в чужбина. Шансовете да бъдат осиновени котки в чужбина в сравнение с България , са в пъти по-големи и затова се работи с осиновители от Европа.

Според д-р Иванов жестокостите към животните, на които сме свидетели постоянно, са престъпление

“Много ясно, че човек, който е посегнал на животно, потенциално би го направил и със себеподобния. Според мен посегателствата към хора и към животни трябва да се интерпретират по един и същ начин. Кученцето Мила ни беше първият и най-популярен случай. На него му бяха отрязали задните крачета. Впоследствие то беше осиновено в Стакевци, Белоградчишко и заедно с количката, която му беше изпратена от Великобритания, осиновителят му го взе. Ходихме веднъж при него на гости и видяхме, че Мила е добре“, припомня младият ветеринар.

Семейството с радост споделя, че се подобрява културата по отношение на грижата за домашните любимци – собствениците правят редовно всички ваксинации, обезпаразитяване, тестове. Правят се и тестове за парвовироза, болест по малките кученца. Този тест се прави преди ваксинацията, за да се провери дали кучето е болно или не, защото може да е в инкубационен период. Двамата припомнят и интересни случаи от своята практика.

“Сещам се за едно куче, което беше простреляно с куршум в костните синуси. Направихме операция, но куршума не можахме да го извадим. След един месец се оказа, че организмът му е изтласкал куршума през много меки тъкани, минал е встрани под кожата и много лесно го извадихме. Така че самият организъм се бори доста по-добре сам, по-добре от самия лекар“, разказва д-р Иванов.

Съвети към стопаните:

1. Обезпаразитявайте редовно домашния си любимец за вътрешни паразити. Най-добре е да му се даде поне еднократно хапчета за обезпаразитяване 2 пъти през две седмици, а после да се продължи по веднъж на месец. Добре е след двукратното обезпаразитяване домашния любимец да се изкъпе.

2. Ваксинирайте редовно подрастващите си кученца и котенца. Много вероятно е те да заболеят от болест, която трудно би се излекувала или не би се излекувала.

3. Когато пораснат и станат на 1 година да не се забравят ваксинациите. Това са годишните ваксини, които се правят, защото има болести, към които те не са възприемчиви. Непоставянето на годишните ваксини при попадане в заразена среда просто ги обрича.

Източник: konkurent.bg