Мечката е символ на Берлин поне от 22 март, 1280 г

Мечката е символ на Берлин поне от 22 март, 1280 г
Мечката е символ на Берлин поне от 22 март, 1280 г

Шнуте, последният жив символ на Берлин

Шнуте, 33 г., е кореняк берлинчанка. Живее в идеалния център, срещу градския музей на Берлин, в една барака за инструменти. Тя е живият символ на Берлин и хората често минават да проверят как е. Освен това е мечка.

Мечката (като събирателно понятие) е символ на Берлин поне от 22 март, 1280 година, от когато датира първият документ с Ursus Arctos на герба на Берлин. Предполага се, че са се спряли на мечка, заради граф Албер “Мечката” Първи. Фолклорни източници правят връзката между името на града (Berlin) и думата за “малка мечка” (Bärlein), но това е фалшива етимология, т.е. чисто съвпадение. В действителност Берлин идва от славянския корен за “блато”. Впрочем, именно войнстващият дядка с красноречивия прякор прогонва славянските племена от местността.

В продължение на седем века мечката-символ води своето неорганично съществуване, изтипосана по гербове и вдълбана в статуи, докато един ден, на 23 август, 1937 година, на гребена на все още наддигащата се националистична вълна и по повод 700 години от създаването на града, местния твестник получава писмо от патриотичен гражданин. Писмото е адресирано до кмета и оплаква семиотичната природа на техния (гражданите на Берлин) символ. “Ние, берлинчани, искаме нещо живо. Ние, гражданите на най-живия град.” Вестниците това и чакат – идеална възможност да отвлекат вниманието от напрегнатата международна ситуация и да сплотят населението. Започва масивна кампания за живата мечка, събират се средства, читатели пишат, стихотворения “За” (стихотворения “Против”), Гьобелс не е съгласен, кметът отговаря още в следващите дни – място за мечката ще се намери.

Две години по-късно и две седмици преди началото на Втората световна война, мястото е уредено. Реконструкцията на музея е завършена и малката сграда отпред, която дотогава е служила за склад на градинари и улични чистачи, е преустроена с ров, малък басейн и ограда. Вестникът вече е успял да купи една мечка, Швейцария заздравява политически отношения като подарява две*, а и от зоологическата градина отпускат още една, която и преди си е живяла в Берлин, но никога на такъв отговорен пост. Мечките преживяват почти цялата война, но при падането на Берлин три от четирите съвсем несимволично умират по време на уличните боеве. Единствената оцеляла мечка е преместена в зоологическата градина, а къщичката е заровена в пясък. Символът на Берлин, наред със самия Берлин, е в руини.

Четири години по-късно и месец след основаването на ГДР, “берлинчани си искат мечката”. Отново кампанията е подхваната от вестник, който подарява две мечки отново от Берн**. Единствената разлика е, че този път мечката от зоологическата градина си остава в зоологическата градина, където живее в пенсия до 1971 г.

Източник: КАПИТАЛ