Шимпанзета са оцелели от СПИН

Холандски изследователи развиха теория, според която преди 2 милиона години популациите шимпанзета са преживели епидемия на СПИН. В следствие от това съвременните шимпанзета получили устойчивост към HIV. Ако това е вярно, значи вече имаме обяснение защо шимпанзетата, чиято ДНК е 98% същата като нашата, не боледуват от СПИН като нас. Изследване на ДНК на 35 шимпанзета, проведено от Център за Биомедицински Изследвания на Примати в Холандия, стана основа на тази нова теория. Оказа се, че всички шимпанзета имат еднакъв комплект гени, създаващи им имунна защита от смъртоносното за нас заболяване. По принцип шимпанзетата се различават генетически едно от друго много повече, отколкото ние, хората, се различаваме помежду си. Но тази група гени, обуславяща имунитета срещу СПИН, е една и съща при всички шимпанзета и е забележително устойчива,” казва д-р Роналд Бонтроп, който ръководел холандския екип. Работата протичала с помощта и на статистици от Калифорнийския Университет. Откритието ще бъде публикувано в предстоящото издание на бюлетина на Националната Академия на Науките на САЩ. Според изявлението на Бонтроп пред АП, устойчивостта на тази група гени, открита в ДНК на всички шимпанзета и предпазваща ги от СПИН, означава, че в далечното минало тези маймуни са преживели смъртоносна епидемия именно от това заболяване – синдрома на придобитата имунна недостатъчност. Тази епидемия е причинила смъртта на всички шимпанзета, които не носели определена група гени. По този начин оцелели само носителите на спасителните гени. Получило се нещо като естествен подбор, в резултат на който оцелели само маймуните, които имат имунитет срещу болестта. Затова днес те не боледуват от тази болест. Учените вярват, че вирусът на СПИН – HIV, се е появил именно при маймуните. Преди 50 години той се е пренесъл и върху хората чрез някаква мутация, по полов или кръвен път. Д-р Луис Монтанер, професор в Уистър Инсистют във Филаделфия, се занимава с HIV. Монтанер не е участвал в холандските изследвания и казва, че откритията на европейските учени са интригуващи и може би с важни последствия. Според него ако еднаквата група гени присъства в ДНК на всички шимпанзета, а не само на участвалите в експеримента, може да се говори наистина за такава минала епидемия на СПИН. Но това няма да е единственото обяснение на имунитета на шимпанзетата, добавя Монтанер. Веднага ще се появят теории за периода на епидемията и за заболяването – какво е било то и наистина ли е било СПИН? Знае се например, че имунитет срещу едно заболяване често се дължи на прекарано друго заболяване. Значи, шимпанзетата може би са преживели епидемия от някаква болест и са станали неуязвими от СПИН, но болестта може да не е СПИН. Теорията на холандските изследователи изтъква, че 1,5 млн. г. пр. н. е. шимпанзетата са се разделили на 4 подвида. Понеже общата спасителна група гени се намира в ДНК на всичките 4 подвида, учените решават, че епидемията е настъпила преди разделянето на подвидове. Допълнителни сведения от други проучвания показват, че маймуните бонобо също имат тази група гени. Така времето на епидемията се премества до 2 млн.г.пр.н.е. , защото именно тогава шимпанзетата и бонобо са имали общ предшественик. Но Монтанер казва, че е възможно по-съвременно заболяване да е засегнало маймуните сега, а не преди те да се разделят на отделни видове. Нищо, че между ареалите на видовете маймуни сега има голямо разстояние. Друга причина за неговите съмнения е, че връзката между групата гени и имунитета срещу СПИН е изведена само логически и аналитично, но все още не е доказана напълно научно. (Въпреки това вече има и научни доказателства, въпрос на време е да се изведат още. Върху това работят американските и европейските екипи.) Имунната система на шимпанзетата побеждава HIV, като се насочва срещу определени протеини от вируса, които не мутират. Подобен защитен механизъм се среща и при хора, които няколко пъти са излагани на вируса и вероятно са и носители, но не се разболяват от СПИН. Важно е да се разберат тези механизми на защита, за да се създадат ваксини. И Бонтроп, и Монтанер са единодушни, че няма как да се прецени колко маймуни са загинали от епидемията в миналото. Вероятно процентът е бил висок, 90 или повече. Мисълта какво би станало, ако това, което се е случило с шимпанзетата, се повтори с хората, е ужасяваща. При хората спасителната група гени не съществува или поне засега не е забелязана.

Източник – По сведения от АП