Явор Гечев очаква спад под 4000 бездомни кучета в София след преброяването

Очакваме след преброяването на бездомните кучета в Столична община броят им е да е намалял до под 4000

Явор Гечев очаква спад под 4000 бездомни кучета в София след преброяването
Явор Гечев очаква спад под 4000 бездомни кучета в София след преброяването

Явор Гечев от фондация „Четири лапи“ в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с бездомните животни

Фокус: Г-н Гечев, по ваши данни какъв е броят на уличните кучета и котки?

Явор Гечев: Не може да се каже какъв е в страната, защото за повечето от населените места няма информация, тъй като не се водят преброявания и няма данни от местната власт. Не се прави никаква оценка на популациите на бездомни животни. В национален план в над 80% от общините в България не се предприемат никакви мерки, за да се намали тази популация, ако я има. Единствената информация, която е налична е от докладите на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), които се подават на всеки 6 месеца към Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Бройката е около 40 000 кучета, но тези числа не може да се каже, че са точни. Относно котките не са правени никакви преброявания. Единствените такива, които сме извършили са на територията на общините Пловдив и Видин. През 2013 година в Община Пловдив е имало над 10 000 бездомни котки, като вероятно от тогава този брой се е увеличил. При преброяването във Видин от 2014 година броят на котките беше около 5 600. Извършили сме преброявания на територията на няколко общини. В момента приключваме с преброяването за Столична община. Резултатите, все още не могат да бъдат съобщени, защото изчисленията приключват. Можем да кажем, че има намаляване на кучетата, като тенденцията за това е трайна. Очаквам, че при това преброяване в Столична община броят им да бъде под 4000, при предишното преброяване бяха около 6600. В София не преброяваме котките, защото спецификата на града е трудна.

Фокус: Можете ли да кажете, дали има политики и какви са те за намаляването на бездомните животни в големите градове?

Явор Гечев: Според Закона за защита на животните е разписано, какво трябва да се прави. Мерките, които трябва да се предприемат включват масова кастрация на бездомните животни на улицата, масова регистрация на домашните животни, събиране на данъци от тях и стимулиране на кастрацията на домашните животни, за да се ограничи домашното развъждане, което в последствие попада на улицата. В голяма част от общините не се предприема нищо и за това има толкова бездомни животни, защото действията на местната власт са неадекватни. В градовете, в които се работи стриктно и професионално има намаляване на бездомните животни, в тях този проблем не съществува. Не говорим само за София, където намаляването в сравнение с 2007 е повече от три пъти, говорим и за Бургас, където по данни на общината има по-малко от 300 животни, за Велико Търново и Пловдив, но това са единици за съжаление. В по-малките населени места е трагедия. Положението е трагично и не се предприема абсолютно нищо. Много често се предприемат незаконни действия, като обстрел на животните, събирането им и извозването им в съседна община, за да се реши проблемът за няколко дни. На много места в местните администрации има сериозен интелектуален дефицит на хората, които се занимават с този проблем, защото властите след толкова години говорене по темата не са разбрали, че проблемът не са кучетата, които са вече на улицата, а хилядите домашни животни, които се отглеждат без, какъвто и да е било контрол. Те се продават, развъждат, губят и попадат на улицата. Докато няма стриктен контрол на собствениците на домашни любимци ще има и нови животни на улицата, защото това е източникът.

Фокус: В България вече има зоополиция. Можете ли да кажете, какво трябва да направи човек, ако има информация за насилие на животно и иска да докладва за това?

Явор Гечев: Има заповед на вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова за определяне на зоополицаи във всяка областна дирекция на МВР. Проблемът е, че получаваме оплаквания от хората, че когато подават жалби в полицията за престъпления спрямо животни, не се реагира. Това значи, че на много места служите на МВР не са чували за зоополиция. Имаме случай в Червен бряг, при който на известна българска ясновидка кучето е убито. Жената е подала сигнал в полицията и от там са я заплашили, че ще я глобят за това, че кучето е било пуснато да се разхожда без каишка, което е нелепо, неадекватно и малоумно поведение от страна на полицията при положение, че жената подава сигнал за извършено престъпление. Хората, които искат да подадат сигнал за насилие над животни би трябвало да го подават през телефона за спешни повиквания 112. За съжаление класификаторът на телефона, на който работят диспечерите също е много остарял и те препращат хората към общинските власти, което е не много адекватно поведение. В крайна сметка, когато се съобщава за престъпление полицията трябва да се заеме. Надяваме този класификатор да бъде променен в най-скоро време. Ако хората не срещнат разбиране от служителите на 112 или на съответното на ОД МВР, нека те са се свързват директно с областната дирекция, като се опитат да направят контакт с служителите, които се занимават с престъпления спрямо животни, а другия начин е да подадат сигнал на дежурния прокурор.

Фокус: Имате ли данни за подадените сигнали и резултатите от тях след създаването на зоополицията?

Явор Гечев: За съжаление няма официална информация за това от Министерството на вътрешните работи. Предполагам, че има увеличаване на сигналите. Самият факт, че беше обявено създаването на зоополиция, много хора разбраха, че насилието над животни е престъпление макар, че това е така от 2011 година. Съдейки по това, че в нашия офис има увеличаване на сигналите за насилието спрямо животни съм сигурен, че има и на жалбите към съответните прокуратури и районите управления на полицията.

Фокус: Можете ли да кажете, какви са опасностите, които идват от бездомните животни?

Явор Гечев: Минимални са опасностите, които идват от бездомните животни. Статистиката сочи, че когато се говори за нападения над хора много по-често те стават от свободно пуснати домашни кучета, които са по-често пазачи на дворове и на обекти, отколкото от бездомни животни, които са родени и цял живот са били на улицата. Когато говорим за заболявания трябва да кажа, че здравният статус на бездомните животни не се различава особено много от този на домашните кучета. Това е така поради причината, че в малките населени места културата на оглеждане на кучета на българина е много остаряла и много малко от домашните животни се ваксинират редовно. Когато говорим за заболявания като кучешката тения, защото съществува митът, че тя е обвързана с популацията на бездомни животни, такива данни няма никъде по света. Напротив има увеличаване на заболяванията на кучешка тения, там където има отглеждане на овце и дребни преживни животни. В България тези райони са в Лудогорието и Родопите. Там са и най-многото случаи на кучешка тения в страната ни, но връзката не е с бездомните животни, връзката е с домашните овчарски кучета, които много често са хранени с карантиите на заразени дребни преживни животни, каквито са овцете и козите. По този начин се завърта цикълът. За това едно редовно обезпаразитяване на тези животни със сигурност би намалило случаите на кучешка тения, но в крайна сметка отново опираме до ниската култура на собствениците на животни. През годините много се преекспонираше за опасностите, които носят бездомните животни. Не мога да кажа, че опасностите от уличните животни са по-големи, отколкото опасностите, които носят домашните кучета, а напоследък сигналите за нападения на кучета над хора са свързани с нападения от домашни животни, които са извеждани по време на разходка или са пуснати свободно на улицата. В момента предстоят промени в Закона за защита на животните и Закона за ветеринарно медицинската дейност, които са насочени към по-отговорно отношение към проблема с бездомните животни от страна на местната власт. Целта е да се създаде една национална стратегия за решаване на проблема, така че да бъдат накарани бездействащите кметове на малките населени места да правят нещо. Има общини, които 8 години след приемането на Закона за защита на животните не са си мръднали пръста дори да преценят дали има проблем на територията на тяхната община, или не. Това е изключително скандално.

Росен ГЕОРГИЕВ

Източник: focus-news.net